Скъпа Аби: С партньора ми живеем и имаме дете заедно, но той все още не иска да се обвърже
СКЪПА АБИ : Виждам един и същи мъж от година и половина. В началото бяхме главно другари с облаги и ни беше добре с това. След като и двамата минаха през скорошни раздяли или бракоразвод, никой от нас не искаше нещо съществено. След шест месеца обаче започнах да си падам по него. Винаги е давал ясно да се разбере, че в случай че не желае да тръгне по този път, ще скъсаме връзките, само че методът, по който той действаше, показваше, че може би един ден ще има повече.
След осем месеца разбрахме, че съм бременна във втория месец. Нашето бебе промени метода, по който и двамата се чувствахме във връзка с една връзка, само че имахме неща, през които трябваше да работим, преди да тръгнем по този път. Започнах терапия - не за него, а тъй като знаех, че нуждая се от нея за себе си и в последна сметка за щерка ни.
Преместихме се дружно преди пет месеца. Да бъдем дружно с щерка ни беше прелестно. Това ме накара да се влюбя още повече в него. Когато неотдавна му споделих, че желая публично да бъда негова дама, той сподели, че има още няколко неща, върху които желае да работя - не промени в личността, а неща като обстоятелството, че съм настоятелна. Признавам, че мога да бъда подобен и също по този начин припрян, само че усещам, че няма да бъда толкоз настойчив, в случай че ми даде по-категорични отговори. Какво мислиш за това? — ГОТОВ ЗА ИСТИНСКА ВРЪЗКА
СКЪПИ ГОТОВИ : Приветствам ви, че сте посетили терапевт, който да се оправи с вашите проблеми. Сега мисля, че е пристигнало времето вие и този мъж да потърсите консултация за двойки, с цел да определите дали можете да изгладите разликите си. Не съм сигурен дали вие двамата в действителност сте били на една страница от началото на тази връзка. Консултирането би трябвало да ви помогне да решите по какъв начин да продължите напред в този момент, когато има дете, тъй като ще бъдете родители дълго време, без значение от посоката, в която ще поеме връзката ви.
СКЪПА АБИ : Съпругът ми и аз притежаваме папагал, който взимаме със себе си съвсем на всички места. Той притегля доста внимание и въпроси от непознати, на които нормално давам отговор на драго сърце.
Може да се изненадате какъв брой доста хора имат или са имали птици и доста от тях обичат да споделят историите си за това по какъв начин техният папагал или папагал е починал. (Често е от занемаряване или неправилна грижа или развъждане.) Тези истории постоянно са свързани по радостен метод, като че ли би трябвало да са занимателни или свързани. Наистина ме разстройва, че би трябвало да заставам там, кимайки с подправено развлечение или състрадание. Изкушавам се да кажа нещо злобно, само че се възпирам.
Обичам птиците и не обичам да ми припомнят какъв брой еднократно се отнасят към тях. Хората не са склонни да споделят нагледни истории за мъртви кучета, котки или деца на обществено място. Тъжно ми е да слушам за мъртвите им птици всякога, когато изляза на открито, с цел да обогатя живота на личния си домакински любим. Какво мога да кажа, с цел да спра това нежелано и депресиращо описване на истории, преди да е почнало? — ЛЮБИТЕЛ НА ПТИЦИТЕ В СЕВЕРНА КАРОЛИНА
СКЪПИ ЛЮБИТЕЛ НА ПТИЦИТЕ : Опитайте се да бъдете почтени и да кажете на тези хора, че да чуете за техния опит ви натъжава и за какво. Това би трябвало да им затвори устата.
Скъпа Аби е написана от Абигейл Ван Бурен, известна още като Жана Филипс, и е учредена от нейната майка Полин Филипс. Свържете се със Скъпа Аби на DearAbby.com или P.O. Box 69440, Los Angeles, CA 90069.
